Пчелата

Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа - убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш в себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци.

 Когато любовта ни споходи, влизаме в досег с висша вселенска вибрация.  Духовното извисяване ни отваря портала на времето и паралелните светове. Преградите падат и калейдоскопът на историята се завърта... Минало, настояще и бъдеще се сливат в протяжността на времето, пространствата губят очертания и духът ни шества свободен, готов да се докосне до извечната мъдрост, до древни философии и мистични практики, озоваваме се в минали животи и цивилизации и учим уроците си, водени неизменно от любовта, белязала сърцето ни.