Островът на изгубените дървета

„Преди всичко това е книга за любов – за забранената любов, но освен това и за война, за разделение, за различия, за паметта между поколенията. Това е и книга за едно смокиново дърво, говори се за корените, за изкореняването. Разказва историята на човешкия вид през погледа на дървото.“, Елиф Шафак

Една омагьосваща история за любов и война, за принадлежност и идентичност, за природата и паметта между поколенията

Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на островa, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. 

Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно за Лондон.

Години по-късно смокинята в градината – единствената връзка на дъщеря им Ада с дома, който никога не е посещавала – бди над нея, докато самата тя се опитва да намери себе си и отговорите на неразкрити тайни.